Забележителности - Беглика

Глухар (Tetrao Urogalis) – птицата, превърнала се в един от символите на местността Беглика. Представлява едър вид, обитаващ ареали с добре запазени иглолистни гори при надморска височина между 1400 – 1900 м. Прекарва по-голямата част от времето си на земята, като единствено през нощта се качва на клон или паднало дърво, за да пренущува.

През топлото полугодие се храни с плодове, листа и насекоми, а през зимата с игличките на смърча и белия бор. Получил е името си от обобенното му поведение по време на брачния период. Този период обикновенно е през Март – Април, а местата в които се провеждата брачните церемонии се наричат „токовища“. По време на „токуването“ (звук с който привлича женската) глухаря затваря ушните си канали и „оглушава“ за кратко, поради което в такъв момент може да бъде доближен.
Интересен факт свързан с този вид е неговата възраст. Според някои източници Tetrao Urogalis е оцелял от Терциера (преди около 65 млн.години) до наши дни. Наличието на популация от Глухар в даден район е добър признак за ненарушаване на екологичния баланс в този район. Основните опасности за вида са свързани именно с унищожението на неговите местообитания и избиването му с цел улов.

Глухаря е признат за световно застрашен вид и е вписан в „Червената книга“ на република България.

Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) – ендемитен растителен вид, който в България се среща единствено в местността Беглика. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла. Листата му са нечифтоперести, влакнести, а цветовете му са жълти. Цъфти през месеците Юли – Август. Височината му е 50 – 100 см. В района на Беглика може да бъде видян по протежението на едноименната екопътека и по границите на резервата.

Беглика Free Fest – ежегоден фестивал за етно музика, екологично образование и спортове на открито, провеждащ се през месец Август на бреговете на язовир „Голям Беглик“. Актуална информация за събитието и съпътстващите го инициативи можете да откриете на www.beglika.org.

Резерват „Беглика“ - разположен е северозападно от местността Беглика и е обявен за резерват през 1960 г. под името „Васил Коларов“. Площта на резервата е 1463 ха и в границите му попадат територии с надморска височина между 1600 и 1900 м.

Територията на резервата е покрита със смърчова гора, като средната възраст на гората е 130 г. Има отделни дървета с възраст около 170 г. и височина над 30 м.

На територията на резервата са установени редки и ендемични растения. Тук е установено единственото находище в България на алпийско сграбиче, известно, и като ценралноалпийски клин (Astragalus alopecurus) – красиво защитено растение превърнало се в емблема на резервата, други редки и защитени растения, установени в резервата са: е срещащите се само в България родопската теменуга (Viola rhodopeia), български рожец (Cerastium bulgaricum); срещащите се само на Балканския полуостров родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), Родопско великденче (Veronica rhodopaea), защитения вид черно френско грозде (Ribes nigrum) и др.

От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка (Ursus arctos) и вълка (Canis lupus), а от птиците глухарят (Tetrao urugalis).

Посещението на резервата е позволено единствено по обозначената екопътека „Беглика“, започваща западно от сградите на ДЛС „Беглика“.

Язовир „Голям Беглик“ - разположен е на 1500 м.н.в в местността Ташбоаз (Камен проход), на около 5 километра южно от Беглика. Язовирната стена е построена през 1951 г., като по този начин са завирени водите на река Крива. „Голям Беглик“ е един от най-високо разположените язовири в баташката водноелектрическа централа и водите му посредством подземни канали и тръби се отвеждат до подземната ВЕЦ „Батак“.

Живописните брегове на язовира са покрити със смърчови и борови, които на места са прошарени с пъстри поляни. С цел опазване на този ландшафт по крайбрежието на язовира са обявени три защитени местности: „Самодивска поляна“, „Чатъма“ и „Батлъбоаз“.

Водите на язовира са зарибени и ежегодно привличат стотици риболовци и почитатели на отдиха сред природата.

Язовир „Беглика“ - разположен е в близост до основното шосе Батак – Доспат на около два километра източно от местността Беглика. Събира водите си от река Раково дере и се включва в енергийната система „Баташки водносилов път“.

Долината на река Суйсуза – разположена е западно от м. Беглика. Реката води началото си от м. Казармите и събира водите си от южните склонове на върховете Малка и Суха Сютка.

Долината на реката е заета с просторни поляни и вископланински пасища, които през месеците Май и Юни са покрити с безброй интересни цветя и билки. По протежение на долината са разположени местностите Стойчово пулце, Банчев чарк, Джурков чарк и Кънев бивак. Долината може да бъде посетена по пътя свързващ местностите Беглика и Каратепе.

Долината на река Семиза – разположена е северозападно от м. Беглика и събира водите си от източните склонове на масива Сютка. Долината на реката служи, като естествена граница на резервата „Беглика“, който е разположен на запад от нея. Долината на река Семиза може да бъде посете по асфалтовия път водещ от м. Беглика до м. Газинчев чарк, като се преминава през живописната местност Коларова поляна. По поречието на реката има множество китни поляни, предлагащи чудесни възможности за пикник.