Забележителности - Ивайловград

Вила “Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България. През 1964 г., при строеж на язовир на 1,5 км югозападно от кв. Лъджа на Ивайловград, строителите случайно попадат на следи от антични основи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи. Този частен дворец бил построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира. През втората половина на IV в. вилата е била опожарена и разграбена. Въпреки това, там е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България. Вилата е реконструирана и отворена за посетители.

Голямата могилата край с. Свирачи е паметник на културно-историческото наследство. Намерен е атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вила “Армира” и се намира на най-високото място в околността. Той е строен още приживе като могила-мавзолей за един от първите собственици на вилата. Сега може да се види само част от могилния насип с каменната крепида (ограда) около него, а находките от археологическите разкопки са изложени в Националния исторически музей в София
Тракийски долмени до с. Пелевун и Железино. Долменът е мегалитно гробно съоръжение (V-I в.пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос (преддверие), ориентиран в посока изток-запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, преддверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.

Средновековната крепост “Лютица” е една от най-големите в Източни Родопи. Известна е като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и е обявена за археологически паметник на културата. Предполага се, че калето е споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX - XVII в.) и архиепископия (XVII - XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на Калоян. В края на XVIII в. крепостта  запада и нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. До момента са разкрити цитаделата (вътрешната крепост), донжонът (жилищната кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV - XVI в.), некропол с 15 гроба, щерна-кладенец и останки от древна канализационна система.

Kъсносредновековният Атеренски мост е обявен за археологически паметник на културата с местно значение. В сегашния си вид съоръжението датира от XVI в., но съществуват предположения, че оттук е минавал древен римски път за Беломорието. По-късно мостът е имал връзка и с укрепения град - крепост “Лютица”. Мостът бе реставриран през 2008 година.
Църквата "Св.Панталеймон" в Пелевун e типичен представител на възрожденската култова архитектура от средата на XIX в., обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с местно значение. Построена е през 1843 г. Историята на храма е свързана с героичния подвиг на Капитан Петко войвода и неговата чета, успели да спасят местното население от смърт при обсадата на селото по време на Руско-турската война. По-късно, в знак на признателност пред църквата, е издигнат величествен паметник на войводата в цял ръст. Храмовият празник св. Пантелеймон (27.VII) се чества с тържествена литургия и курбан за здраве. Църквата е действаща.

Архитектурни резервати - с. Долно Луково и с. Мандрица.

Долно Луково се намира по поречието на Бяла река и е разположено в граничната зона, на 3 км северно от границата с Гърция. Селото притежава множество архитектурни паметници на културата - традиционни каменни и смесени бубарски къщи и eдна от най-старите български църкви в общината - “Св.св. Константин и Елена”. Тя датира от 1806 г., като според преданието е изградена само за 7 нощи. Интериорът е дооформян чак до 1918 г. и има две отделения – мъжко и женско. Специален интерес представляват дърворезбования иконостас и оригиналните икони от началото на XIX в. – дело на самобитни местни майстори. Църквата не е действаща и в наши дни богослужение се провежда само на храмовия празник св. св. Константин и Елена (21.V). Друга забележителност e църквата “Св. Архангел Михаил” - представител на възрожденската култова архитектура и изкуство от края на XIX в., обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с местно значение.

Село Мандрица е разположено на десния бряг на Бяла река, на 15 километра южно от Ивайловград. Поради съхранения автентичен облик на своите къщи, селото има стойността на архитектурен резерват. Според една от легендите то е основано от двама братя - албански овчари, които са построили първите къщи в Мандрица. Основният поминък на населението през вековете е било бубарството, отглеждането на тютюн, манифактурата, търговията. Днес селото е с население около 70 души. По-голямата част от хората все още говорят уникалното за Мандрица албанско наречие. Там могат да бъдат видяни стари триетажни кирпичени къщи – типични представители на „бубарския“ тип къща. По-късно строените от тях – архитектурни паметници с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади, са силно повлияни от стила на Одринските майстори. В селото има две църкви. Гробищната църква „Света Неделя“ е малка еднокорабна сграда, строена в 1708 година. Тя е една от най-старите църкви в Източни Родопи. Църквата „Свети Димитър“, строена през 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. Църквата впечатлява с майсторство на иконописа и дърворезбата. Намира се в центъра на селото.

Защитена местност “Ликана” е най-малката защитена територия в района (3 ха), обявена с цел опазване на единственото открито в България находище на диворастящата орхидея дремников главопрашник. Известна като царството на орхидеите, “Ликана” привлича с богатство на редки растения, в т.ч. 15 вида орхидеи. Сред тях, наред с дремниковия главопрашник, специален интерес представляват двурогата, паяковидната и обикновената пчелици, пърчовката, недоразвитият лимодорум, пеперудо-цветният салеп и пирамидалният анакамптис – защитени видове с национално и европейско значение. В близост до “Ликана”, в посока село Свирачи могат да се видят единствените запазени в България 2 екземпляра от редкия средиземноморски вид дърво Ериолобус, срещащ се в Гърция, Турция, Сирия, Ливан и Израел. Това е и най-северната му граница на разпространение в света. Растението е защитен вид, включен в Червените книги на България и Гърция като рядък за Европа. Местното население го нарича димишкен и използва плодовете му за приготвяне на туршия.

Защитена местност “Меандрите на Бяла река” е втората по големина защитена територия в Източни Родопи (1532 ха), обявена с цел опазване на уникален за България ландшафт с изключително разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни. Обхваща най-атрактивната част от средното течение на Бяла река с красив комплекс от меандри, където са запазени едни от малкото у нас естествени гори от включения в националната Червена книга източен чинар и лиани. По видово богатство на пеперуди (над 100) районът се нарежда на второ място в България. В уникалните за Балканския полуостров водни екосистеми на Бяла река бе открит нов за науката вид риба – родопски щипок, наред с още 9, в т.ч. 4 балкански ендемита. Това е и едно от най-богатите на херпетофауна места в страната със 7 вида земноводни и 19 вида влечуги. Особена ценност представляват змиеокият гущер (единствено находище у нас), змията-червейница и каспийската блатна костенурка – видове от Червената книга на България, както и шипобедрената и шипоопашатата костенурки, фигуриращи в Световния Червен списък. Защитената местност е част от Орнитологично важно място “Бяла река” със световно природозащитно значение. От установените 94 вида птици, 56 имат европейско значение, като тук се срещат 6 от 9-те биомно ограничени вида за България, характерни за средиземноморската зона – испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко черноглаво коприварче, белочела сврачка и черноглава овесарка. Районът е постоянно място за хранене и почивка на световнозастрашения черен лешояд и едно от най-важните места в страната за гнездене на орела-змияр, късопръстия ястреб, малкия орел, чухала, горската чучулига, големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка. Сред бозайниците специален интерес представляват 5-те вида прилепи,  3 от които са в Световния Червен списък (малък подковонос, воден нощник и гигантски вечерник), както и видрата – защитен вид със световно значение.

Площадката за подхранване на хищни птици край с. Пелевун. Тя е построена от Сдружение “Зелени Балкани“, което вече повече от 10 години се грижи за подхранването на защитените и редки за страната черен, белоглав и египетски лешояди. В близост до площадката има изградено скривалище за наблюдение. За повече информация и заявки за посещение се свържете с Тодор Митков на телефони: 03664/ 329; 0884 004 705.

More Outdoor >>