Забележителности - Триград

Триградско ждрело – представлява впечатляващ пролом във варовиковите скали, през който протича река Триградска. Разположен е на около 3 километра северно от село Триград и общата му дължина е около седем километра. Най-тясната част на ждрелото е разположена в южния му край. На това място скалите, издигащи се на височина 200 – 300 метра са разположени на по-малко от 100 метра една от друга. В тази част на ждрелото са развити известните пещери „Дяволско гърло“ и „Харамийска“. По протежение на ждрелото е прокаран асфалтовия път, свързващ Девин и село Триград.
По скалите на ждрелото расте ендемитния растителен вид Силивряк (Haberlea Rhodopensis) и може да бъде наблюдаван редкия птичи вид Скалолазка.
С цел опазване ландшафта в района на Триградското ждрело е обявена защитена местност „Триградски скали“

Пещера „Дяволско гърло“ - представлява пропастна пещера развита по поречието на Триградска река. Името на пещерата идва от местни предания, според които каквото попадне в пещерата не излиза от другия край на галерията.
Пещерата е образувана в следствие на мощните тектонски движения, формирали Триградското ждрело, а в по-късен етап през нея започва да протича Триградска река, формирайки най-високия подземен водопад на Балканите с височина 42 метра. „Бучащата зала“ е най-голямата зала в пещерата – тя е с размери 110 на 35 на 40 метра.
Пещерата е благоустроена и посещението и е възможно без специална екипировка.

Пещера „Харамийска“ се намира високо над десния бряг на река Триградска в района на едноименното ждрело. До входа на пещерата води стръмна пътека, а самата пещера е пропастна и , за да се проникне в нея е необходима специална екипировка и водач. Пещерата е известна с факта, че при проучването и в близост до входа са открити следи от пещерно жилище датирано късно каменната и ранно бронзовата епоха.
На паркинга пред входа на пещера „Дяволското гърло“ могат да бъдат ангажирани водачи, които да осигурят проникването в пещерата.

Силивряк (Haberlea Rhodopensis) - балкански ендемит, растящ върху карбонатни скали. За първи път е регистриран от Унгарския ботаник Имре Фривадски, който го наименува по името на учителя си норвежеца Карл Хаберле. Растението е разпространено в Родопите и Стара планина и се е превърнало в символ на Триградския район. Особенно интересен факт свързан със Силивряка е неговата дълготрайна устойчивост на засушаване. Екпериментално е доказано, че растението може да оцелее 31 месеца без достъп до вода! В местния фолклор е известно още, като „Орфеевото цвете“.

Скалолазка – птица обитаваща отвесни скали и пропасти. Дължината на тялото и достига около 17 см. През топлото и студеното полугодие сменя цвета на оперението. Може да бъде наблюдавана по скалите на Триградското ждрело.

Защитена местност „Чаирите“ - разположена е в подножието на вр. Курубурун на около 20 км източно от Триград. Представлява живописна поредица от свлачищни езера, датиращи от Кватернера. Околностите им са заобиколени от тучни ливади, откъдето произхожда и името им (от турски „чаир“ означава ливада). В близост до езерата се намира и природния феномен „Пияната гора“ - на това място поради свлачищни процеси вековната иглолистна гора изглежда, като че ли е полегнала на една страна.
До ЗМ „Чаирите“ може да се отиде с велосипед по пътя в поречието на Чаирска река и по маркираната туристическа пътека, свързваща село Триград и село Мугла.

"Музей на мечката" – Триград – намира се встрани от пътя между пещерата „Дяволско гърло“ и село Триград. В музея са визуализиарни и пресъздадени интересни факти, свързани с живота на кафявата мечка. Интерактивната изложба позволява на посетителите да научат повече относно поведението на едрите хищници, техните местообитания, жизнен цикъл, опасности свързани с тяхната популация и съвети за поведение при среща с тях. В музея са представени интересни статистически данни събрани в рамките на няколко теренни изследвания проведени в южните Родопи през последните години.

Буйновско ждрело – представлява впечатляващ скален пролом с обща дължина около седем километра. Образувал се е вследствие на мощни тектонски движения,които са оформили тази част на Родопите. Скалите са изградени от варовици и мрамори, а в тях е развит пролома на Буйновска река, която се смята за начален приток на река Въча. Най-тясната част на ждрелото е разположена на около два километра югозападно от Тешел и е известна сред местното население, като „Вълчия скок“. Разстоянието между двата бряга на пролома в този участък не надвишава 15 метра. В близост до Буйновското ждрело е развит по-малкия, но изключително впечатляващ пролом по течението на река Хайдушки дол. По поречието му е прокарана екопътека, която позволява на туристите да посетят скалната забележителност „Дяволския мост“. С цел опазване на този живописен ландшафт и богатото растително разноообразие в долината на Буйновска река, района на ждрелото е обявен за Защитена местност.
Успоредно на реката е прокаран живописен път, който свързва Девин със селата Ягодина и Буйново.

Ягодинска пещера (Имамова дупка) е една от най-дългите и интересни галерии в България. Общата дължина на тунелите е около десет километра. Пещерата има три етажа, като част от най-ниско разположеният е благоустроена и по този начин е създадена възможност за посещение на туристи без специална екипировка. В Ягодинската пещера могат да бъдат видяни изключително ранообразни пещерни форми – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца, пещерни бисери, пещерни рози и други. Интересен факт, свързан с пещерата е, че в залата разположена в близост до естествения вход на пещерата са открити следи от праисторическо жилище. Обитателите на пещерата вероятно са се занимавали с грънчарство, добивайки глина от галериите на пещерата. В момента този участък е превърнат в малък музей, пресъздаващ древното жилище. Пещерата е отворена за посещение целогодишно, като през зимното полугодие това става с предварителна заявка.
Пещерата е разположена на около два километра от село Ягодина в поречието на Буйновска река.

Резерват „Казаните“ - разположен е в долното поречие на Мугленска река, на около пет километра от Тешел. Обявен е за резерват с цел опазването на изключително живописен ландшафт, включващ поредица от еворзионни котли, образувани от дейността на Мугленска река и изключително стръмни, каньоновидни склонове обрасли с девствени гори от бук, ела, смърч, черен бор и други.
Местността може да бъде посетена по горския път прокаран по долината за река Мугленска. Отбивката за този път се намира в отсечката между Тешел и село Гьоврен на пътя Тешел – Триград.