Забележителности - Велинград

Карстов извор "Клептуза" - един от най-големите карстови извори в България. Леденостудените води бликат на границата между мраморите и гнайсите в южната част на Велинград. Според проучванията, които са правени в района посредством извора "Клептуза" на повърхността се изливат подземните води, протичащи през мраморите в речните системи на Семиза и Лепеница. Средният дебит на водата извираща от "Клептуза" е около 560 литра в секунда, а температурата на водата варира между 4 и 8 градуса.
В непосредствена близост до извора е създаден парк, в който две изкуствени езера, а околните склонове са обявени за защитена местност "Клептуза".

Пещера "Лепеница" - намира се на около 13 километра югоизточно от Велинград. До този момент са проучени и картирани около 1500 м. от пещерата. Тя се развива на три нива, като в настоящия момент през най-скоро образуваното т.е. най-ниското протича подземна река. В "Лепеница" могат да бъдат видяни разнообразни пещерни форми, включително сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови езера, както и редките пещерни рози и кратери.
Към настоящия момент достъпа до пещерата е ограничен и може да стане единствено с помощта на водач и подходяща екипировка.

Връх Голяма Сютка - висок е 2186 м. и се издига южно от Велинград. С височината си върха се нарежда на трето място в Родопите след първенците Перелик (2191 м.) и Широколъшки Карлък (2188 м.). Голяма Сютка е част от родопския дял Баташка планина и представлява масивно било, свързващо се на юг с вр. Малка Сютка (2078 м.). Склоновете на върха са покрити с вековни смърчови и борови гори, а по северните и западните подножия са развити просторни високопланински пасища и ливади.
До връх Голяма Сютка водят няколко туристически и велосипедни маршрута по долините на реките Лепеница, Бежаница, Трепетущица и Мечкина.

Връх Острец - висок е 1369 м. и се издига западно от Велинград. Това е и най-близко разположения до Велинград висок връх и по тази причина той е един от предпочитаните обекти за еднодневни излети. Всъщност Острец представлява двувършие, като по-високата точка се намира на североизточния връх. Върхът е разположен на едно странично било, спускащо се от родопския рид Алабак и превишава останалите възвишения от билото с около 200 - 300 метра. Тази особенност предопределя и обгледността на вр. Острец. От високите му части се откриват панорами към западни Родопи, Рила и Пирин. Вероятно по тази причина още в древността върха е бил използван, като светилище, останките от което личат на югозападния връх. През средновековието на върха е съществувал манастир или църква "Свети Георги", който изчезва през 17 в. През последните няколко години на мястото на манастира бе изграден параклис, носещ името на Свети Георги.
До върха водят няколко пешеходни маршрута от кварталите Чепино, Лъджене, както и от село Света Петка.

Славееви скали - скален комплекс, разположен северозападно от Велинград, в подножието на връх Арапчал (Черновец). Според някои автори по повърхността на скалите личат множество изсичания и улеи, които свидетелстват, че в миналото на това място са извършвани ритуали или свещеннодействия.
От върха на скалите се открива чудесна гледка към Чепинската котловина, Велинград и заобикалящите го родопски дялове Алабак, Къркария и Баташка планина.
До Славееви скали може да се отиде по горски път и пътека през местностите Гергевана и Булин чаир.

Местностите Ремово, Блатца и Брези  са разположени югоизточно от Велинград и представляват изключително живописни поляни и пасища. Могат да бъдат посетени с велосипед по маршрут, следващ долината на река Лепеница и асфалтовото шосе от м. Качаков чарк до Ракитово. В местността Ремово са открити находки от праисторическо селище.

Крепостта "Цепина" се намира в североизточния край на Чепинската котловина, недалеч от село Дорково. Първите сведения за активност на крепостта са от 11 век. Крепостта е от типа "орлово гнездо" и се издига на стръмен хълм над местността "Метоха" от юг и дълбоката долина на Къркарийско дере от север. Цепина е част от севернородопската отбранителна система, включваща още крепостите "Левка" над Белово, "Жабля" над Пещера, "Кричим" и "Асенова крепост" над Асеновград. Целта на тези крепости е била да охраняват пътищата проникващи във вътрешността на Родопите, както и прилежащите райони. През 13 век за кратко крепостта е била седалище на автономна област управлявана от Деспот Слав, племенник на Цар Калоян. Крепостта запада и бива разрушена след Османското нашествие в края на 14 век.

Теснолинейния влак - през Велинград преминва единствената в България теснолинейна железопътна линия, свързваща Горнотракийската низина и Разложката котловина. Заради тежките планински условия тя е построена като теснолинейна с междурелсие 760 мм. Изграждането започва в началото на 1921 и продължава около пет години. Сложният релеф в дефилето на река Елидере (дн. Чепинска река) и липсата на каквато и да било механизация, обясняват бавния ход на строителните работи. Скалите се разбиват с каменарски взрив, но подготовката за взривяването и всичко останало се извършва с цената на много човешки труд и усилия. Скално-земните маси се изнасят и насипват с вагонетки и колички. Където е възможно, в превозите и при докарването на строителни материали участват коли с животинска тяга.
ЖП линията преминава през живописния каньон на Чепинска река, прекосява Чепинската котловина и се изкачва до най-високата гара на Балканския полуоствов - Аврамово, разположна на 1267 м.н.в. От тази точка ЖП линията се спуска по долината на река Места до градчетата Разлог, Банско и Добринище.
Теснолинейката може да бъде използвана за реализирането на някои от велоекскурзиите в района с посока Света Петка, Юндола и Велийца.